Обичам те!

Не знам дали има някой или нещо като висша сила, която направлява живота ни и бди над нас, за да й благодаря, че ме срещна с този невероятен човек, но това, което чувствам в момента е, че съм безкрайно щастлива, че го има и е до мен. Всичко, което ще напиша сега, искам да му го кажа на него, но обикновено винаги нещо се оплитам, когато почваме да си говорим уж сериозно и не успявам да изкажа правилно нещата, които са вътре в мен.

Скъпи Крис, днес разбрах колко прекрасен си всъщност ти. Не че някога съм се съмнявала в това, но се е случвало да си задавам въпроса дали всъщност не си внушавам и не се самозалъгвам по отношение на това, което харесвам у теб. Определено всичко, което съм чувствала и чувствам все по-силно, е самата истина и ти го заслужаваш. Защото ти си единственият човек в живота ми до момента, който е споделил с мен изживявания като спонтанното ни кафе в Букурещ, "организираната" ни разходка до Солун и баровския уикенд на Слънчев бряг. И знам, че ще има още такива прекрасни пътешествия и че ти ги искаш също толкова силно както аз. Аз не мога да повярвам, че съм срещнала най-накрая човека, който да цени всичко, което ценя и аз, който не се стреми към стандартния модел, наложен от обществото за жена, деца и бач до пенсиониране, с едничкото удоволствие да се наядем и напием по празниците. Ти си готов да живееш интересно, екстремно, необмислено дори, но знам, че с теб винаги съм в сигурни ръце. Твоите ръце ... Тези ръце, коите ме прегръщат толкова страстно, тези ръце, които потърсих, когато сърцето ми щеше да изхвръкне едва ли не завинаги от страх в онзи басейн, ръцете, които ме подкрепиха, когато се отчаях от поредната човешка несправедливост и злоба спрямо мен. Когато съм с теб, съм в безопасност, защото ти ме пазиш от всички и от всичко. Това е безценно!

Знам, че има неща които не мога да ти дам, а ти имаш нужда от тях и това ме побърква, защото ако можех и звездите бих ти подарила. Но искам да знаеш, че ще имаш нещо от мен, което никой друг няма да получи - ЛЮБОВТА ми. Тя е за теб, вече съм напълно убедена, че няма по-достоен човек от теб, който да заслужава да го обичам. Независимо от всичко и от всички, които са против, които не искат да съм до теб, които се наслаждават да ме унижават. Нямам намерение да победят. В крайна сметка важните сме аз и ти. Майната им на другите! Малко хора могат да се похвалят с това, което сме споделили заедно с теб. И искам да те уверя, че ще има още и още такива моменти, че ще обиколим целия свят заедно, защото скъпи, има нови Седем чудеса за разглеждане, както и много плажове и морета, които ни чакат. Трябва само да мечтаем, докато мечтите ни се сбъднат.

Не че сега, като седнах да пиша, успях да кажа много смислени неща, но в общи линии исках да ти благодаря, че те има, че си до мен, че ме правиш щастлива. Без теб животът ми нямаше да е същият. Ти му придаде един нов смисъл, караш ме да се чувствам пълноценна и ме стимулираш да се развивам, защото вече има с кого да споделям успехите си. Има с кого да споделям всичко.

ОБИЧАМ ТЕ, КРИС!

Сентенцията на деня!

Приятел в нужда се познава!

P.S. Всички вие гнусни използвачи просто ви моля да се разкарате от живота ми!

Касови бончета:)))

Това е най-интересният касов бон, на който съм попадала досега в работата си. Изглежда абсурден на пръв поглед, но е в резултат на отговорната работа на служител в една голяма компания (както може би се забелязва кой е издателят на фискалния бон) и то тук в БГ. На кратко историята му :))

Вижда се кой е клиентът, вижда се и че е плащане по фактура, вижда се, че са дадени в брой 0.50 лв и има ресто от 0.47 лв. Но без този касов бон рискувахме да останем без мобилните си телефони поне за няколко часа, тъй като преведената по банков път още преди две седмици сума за плащане на месечната фактура поради печатна грешка се оказва с 3 стотинки по-малко от стойността на фактурата, в резултат на което тя излиза в регистрите на М-тел като неплатена и любимият ми мобилен оператор започна да изпраща SMS-и на всичките ни служители със служебни мобилни телефони, че имат неплатена сметка и обажданията ни ще бъдат ограничени. Пълен абсурд, и то за 3 ст. Тъй като извършваме разплащанията си основно по банков път, представяте ли си ако трябваше да напиша платежно нареждане за 0.03 лв, банковата такса за извършването на който превод е 0.40 лв. Не че аз се сетих да отида и да платя в брой, аз общо взето разбрах какво е станало едва след като шефът ми отиде до М-тел да провери защо ни пускат такива SMS-и. Не ги е платил и шефът ми обаче. Ето сега ще поставя черешката на сладоледа :))) Платила ги е нашият Account Manager - толкова много обичам тази длъжност. Искам да изразя възхищението си от отговорното поведение на тази дама (между другото се казва Антония), защото виждайки че неин клиент излиза с неплатена сметка и проверявайки, че действително плащане е извършено, но в по-малък размер, което се касае ОЧЕВАДНО за печатна грешка, жената се грабва и отива до касите и плаща невероятната сума от 3 ст., за да покрие нашето задължение. И касовият бон определено не е чукнат ей така, проформа, защото наличието на ресто в него показва, че е някой действително е извадил пари и е платил. Горките М-тел, явно и 0.03 лв ще ги съборят и спират телефони за такава голяма сума. Браво на момичето, наистина!

А, и щях да забравя, обадила се на шефът ми да го извика да отиде при нея, за да му връчи този касов бон, за да може, цитирам "вашето счетоводство да го осчетоводи, за да не ви стои фактурата като неплатена". Боже! Веднъж някой да помисли и за счетоводството.:)))) Вярно е че засичаме всичко до стотинка, ама пък сега има си и варианти да се оправят такива салда.

Както и да е, доволна съм, не бях порицана за грешката, всеки греши в крайна сметка, радвам се, когато срещам умни и мислещи хора!

Поклон пред светлата ти памет!

На този ден преди 11 години съдбата ни раздели завинаги с един много обичан човек, не само от мен, но и от много близки, роднини и познати - моят дядо. Тогава за първи път загубих толкова близък човек и бях много изплашена. Дори след толкова години в момента, пишейки това, сълзите ми текат неспирно и макар че днес усмивката не слезе от лицето ми през целия ден, споменът за дядо ми отново събуди онази силна болка, която изпитах тогава. Изключително много ми липсва, не съм го забравила, неговите шеги и песни, неговата общителност и готовност винаги да помага на всички.

Обичам те, дядо! Ти беше прекрасен човек и направи детството ми изключително. Може би никога приживе не съм ти казала, че те обичам, била съм твърде малка, за да го осъзнавам, но беше така. И теб, и баба, която също вече я няма, ви обичам много, много. Откакто ви няма светът ми коренно се промени. Надявам се да ме виждате отнякъде и да ме подкрепяте и да се гордеете с мен, както беше преди.

Христос Воскресе!

Тази година успях частично да се присъединя към ритуалите, свързани с този християнски празник, считан за най-големия празник (макар че според мен Коледата е по-голям, но това си е мое мнение). Успях да се нагледам на псевдо религиозността на един куп хора - познати и непознати, както и на пълната липса на разбиране на смисъла на обредността. Аз специално не обичам да спазвам религиозните ритуали, не са ми присъщи, уважавам религията, но смисъла на всеки един църковен празник според мен е да се покаже обичта към най-близките ти хора.

Тази година се случи така, че не бях със семейството си на Великден, поради ред причини и обстоятелства, които ме задържаха тук, но за сметка на това бях поканена да празнувам с други важни за мен хора и се почувствах доста специална, за което им благодаря искрено и се надявам и те да са били също толкова щастливи, че сме били заедно, както съм аз. Направихме много красиви яйца, а самото им боядисване беше съпроводено с много смях и емоции, но пък удовлетворението беше пълно. Винаги се зареждам с изключително много позитивна енергия след среща с някой, който ме цени. И не е необходимо тези моменти да са ежедневие - те просто ми помагат да продължа с пълна сила със задачите си през скучните делнични дни. Както се казва "Всеки ден не е Великден", та и това - не може всеки ден да живееш на максимума на удоволствията, защото иначе спираш да ги цениш и да им се наслаждаваш. За сметка на това обаче в тези моменти се раздавам изцяло на хората, с които съм решила да бъда.

Сега се настройвам психически за идната седмица, която се очертава да бъде изключително напрегната и натоварена (типично в мой стил - чудя се дали някога ще си подредя задачите така, че да не върша работата в последния момент с цената на изключително много нерви) и просто нямам право да не се справя, мисля че нямам и избор освен да се справя. Странно, снощи казах на един човек, че според мен винаги имаме избор - в случая става въпрос за това, че изборът вече е направен още преди време, когато съм избрала да купонясвам почти ежедневно и съм зарязала част от ангажиментите, затова сега ми идва в повече. Е, не съжалявам :))) иначе не бих изживяла един куп хубави неща, случили ми се през последните 2 години, наистина прекрасни неща, заради тях целият ми живот придобива смисъл и си е струвало всяка пропусната минута сън и спокойствие. Смятам, че оттук нататък ми предстоят още такива моменти, на които ще се насладя изцяло, защото открих важните за мен неща в живота.

To Frusciante

Гледам, подаряват ти все разни снимки и реших и аз да направя това за теб.

За мен тази снимка е един от най-силните символи за любов.

Дано да ти хареса :))))